Category Archives: Български език

1. Съществителни имена:

1.1. Слято писане:

Слято се пишат сложни съществителни, при които втората основа е главна, а първата я пояснява:

напр: ветропоказател, градоначалник.

1.2. Полуслято писане :

Полуслято се пишат съществителните, при които първата основа е главна, а втората я пояснява. Проверка можем да направим, членувайки сложното съществително – членува се втората основа:

напр: генерал-майорът, министър-председателят.

Полуслято се пишат и съществителни със съчинителна връзка между двете основи=

напр: внос-износ, пренос-превоз;

1.3. Разделно писане:

Разделно се пишат съществителни, при които първата част може да се променя по форма и се членува:

напр: фирма вносител, майстор шивач.

2. Прилагателни имена:

2.1. Слято писане:

Слято се пишат сложните прилагателни имена, при които едната основа е главна, а другата – поясняваща.

напр: полуслят, небесносин.

Слято се пишат и прилагателните имена, образувани от числително име и друго име /прилагателно, съществителнo/.

напр. трикамерна, петпръсти, шестстепенен, двадесетидвегодишен.

2.2. Полуслято писане:

Полуслято се пишат прилагателните имена, при които основите са равноправни, т.е. едната не пояснява другата:

напр: сладко-кисел, огнено-червен

Полуслято се пишат и относителни прилагателни за принадлежност, съставени от две собствени имена с наставка –ов, -ев:

напр: Иван-Вазово стихотворение, Христо-Ботева поезия.

Качествените прилагателни имена, образувани от съществителни собствени с наставка –ск – се пишат слято и с малка буква:

Напр: иванвазовски, хростоботевска.

Прилагателни имена, състоящи се от числително и друго име, ако изписваме числителното с цифра.

Напр: 2-годишен, 105-хиляден, но стогодишен, петстепенен

2.3. Разделно писане:

Сложни прилагателни имена, включващи числително име, което се пише разделно, се записват също разделнo.

напр: двадесет и четири – двадесет и четири годишен, тридесет и две – тридесет и две компонентен

 

Синтаксис на сложно изречение. Сложно съчинено изречение и сложно съставно е едно подчинено изречение

СЛОЖНО ИЗРЕЧЕНИЕ.ВИДОВЕ.Както отделните думи си обединяват според своите смислови и синтактични връзки и образуват изречения, така и простите изречения се свързват по смисъл и по интонация в сложни изречения. Изречението, което се състои от две или повече прости изречения, обединени в синтактична, смислова и интонационна цялост, се нарича сложно. Следователно, всяко сложно изречение е констуирано около две или повече предикативни ядра. В структурата на сложното изречение има различни синтактични връзки между тях, което определя и двата основни типа сложни изречения: сложни съчинени и сложно съставни. От смесването на тези два типа се образува тип – сложно смесено изречения.

Например: Неумолно те жънат там и трупат златни снопове. В това сложно изречение всяко от простите изречения в състава му може да се отдели от останалите и да се произнесе с понижаване на интонацията в края, т.е. като относителна самостоятелна. Двете прости са тясно свързани по смисъл и по интонация в сложно. Те имат общ подлог, а двете сказуеми са изразени с глаголи от един и същ вид и в едно и също време, съединени са със съюза и. Така свързани с общо сложно изречение първото от простите изречения завършва с повишаване на гласа, което свидетелствува, че мисълта не е завършена, а едва в края на второто има понижаване на тона и пауза. Свързани съюзно, обединени в сложно цяло, двете прости изречения представляват една завършена смислова и интонационна синтактична единица. Като отделна синтактична единица това изречение и сложно съчинено.

При сложни изречения, в които едното е загубило всички признаци на самостоятелност, на логическа и граматическа завършеност има още по-здраво изразена смислова, синтактична и интонационна цялост. Едно от изреченията е главно, относително самостоятелно, а другото – негово подчинено, например: Той забеляза, че е близо до Иланлъшката гора. В това сложно изречение граматическата и семантическата връзка между двете прости изречения е толкова силно, че второто изречение е изгубило всички признаци на самостоятелност, на логическа и граматическа завършеност и не може да се отдели от първото, от главното. Подчиненото изречение представя обекта на дейнствието, изрезено чрез сказуемото на главоно изречение, и е подчинено допълнително изречение. Като цялостна синтактична единица сложното изречение е съставно.

Изречението: То се огледа и разбра, че неусетно се е приближил до езерото е сложно смесено. Първите две прости изречения в неговата структура са свързани като сложно съчинено, а второто и третото – като сложно съставно.

Между простите и сложните изречения има и някои общи синтактични особености, а именно:

• Принципите на подчинение и на съчинение, поради което на еднородните части на простото изречение съответстват еднородните изречения в състава на сложното, например изречението: Пристъпваше мълчаливо, с наведена глава има две еднородни обстоятелствени пояснения за начин. Те могат да се разширят в изреченията и при трансформация на простото изречение в сложно: Пристъпваше без да говори, без да повдигне глава, се образува сложно съставно с две съподчинени еднородни обстоятелствени за начин.
• Функциите и отделните видове второстепенни части в простото изречение съответстват на фунциите на отделните видове подчинени изречения в структурата на сложното съставно изречение.

Например:

1)    следния тескт, конструиран от прости изречения – Вървеше по непознати (опред.) до тогава улици. Изброди нови и никога нечувани (опред.) квалтали. Привечер се почувства изгладнял (сказ. опред. първо);

2)    със същия текст, но с трансформация на простите изречения в сложни, чрез развиване на подчертаните второстепенни части са съответни по вид подчинени изречения – Вървеше по улици, които до тогава не познаваше (с подчинено определително). Изброди нови квартали, за които никога на беше чувал ( с подчинено определително). Привечер се почувства, че е изгладнял (подчинено сказуемо определително първо).

СИНТАКТИЧЕН РАЗБОР НА СЛОЖНО ИЗРЕЧЕНИЕ. Синтактичният разбор на сложно изречение предполага и изисква следните стъпки при синтактичния анализ:

1.Определяне броя на предикативните ядра или отговор на въпроса- Просто или сложно е изречението?

2.Определяне на границите на всяко от простите изречения или отговор на въпроса – Има или няма разкъсване на частите на простите изречения?;

3.Определяне на вида на връзките и отношенията между отделните прости изречения или отговор на въпроса – Какъв вид сложно изречение е то?

Синтактичният разбор на сложно изречение може да бъде онагледен чрез схема. Има различни за построяване на схеми, но с най-широка популярност се ползва начинът, който е приет в учебниците по български език за основното училище. За да бъде правилно построена схемета на сложното изречение, трябва да се спазят следните договорености.

СЛОЖНО СЪЧИНЕНО ИЗРЕЧЕНИЕ. ВИДОВЕ. Сложно изречение, което е изградено от относително самостойни прости изречение, се нарича сложно съчинено. Връзката между простите изречения е съюзна или безсъюзна и напомня връзката между еднородните части на простото изречение.

Например: 1) със съюзна връзка – И плеснат с ръце, па се прегърнат,/ и с песни хвъркат те в небесата.;… И при юнака дойдат, та седнат. Стратите винаги обяснават много неща, но никога не оправдават нито едно от тях.; Език кости няма, а кости троши.

2)с безсюзна връзка – Вечерният здач бавно и неусетно потъмня, в небесата една след друга затрепкаха ярки звездици, в близкия вир закрякаха жаби; Цървул няма, гайда иска.

Според отношението, в което се намират мислите на простите изречения в състава на съчиненото изречение и според съюзите, които ги свързват, сложните съчинени изречения биват:

1)съединителни

2)разделителни

3)противоположни

4)разнородни

СЛОЖНО СЪЧИНЕНО СЪЕДИНИТЕЛНО. Това сложно съчинето изречение има най-широка употреба и разпространение в българския синтаксис. При него отделните прости изречение се съединяват по смисъл, т.е. те са вътрешно и смислово обинени и съгласувани. Сложно съчинено изречение, при което отделните прости изискват временна зависимост – едновременност или последователност на явлениеята, които разкриват; или причинно-следствена зависимост, се нарича съединително. Например:

• Изказват едновременни действия. Те се смееха и се закачаха помежду си.; Той престана да говори и да си тананика, и се замисли… Андрешка безучастно подвикна на конете и лениво размаха камшика над главите им.
• Изказват последователност на действията: Отвързваха ги от каруцата и ги пуснаха в хармана, празан по това време и обграден с висок дувар.; Хоризонтът се дръпна към селото и го захлупи.; Живя той, радва се, труди се и си отиде.
• Изказват причинно-следствена зависимост. От време на време прекаляваха и биваха нахоквани от по-старите.; Комините задимяха лениво и из въздуха се понесе остра миризма на говежди тор.

Понеже между просите изречения в структурата на сложното съчинено съединителното изречение съществува временна или причинно-следствена зависимост, те могат да образуват съединително изречение и без съюзи. Това е и пътят, по който се предполага, че се започнали да се образуват първоначално сложните изречения.

Например: Ромоли, шуми, тътне, ехти

потокът горски пенлив.

Бяга, подскача, бърза, лети

Потокът буен, шумлив…

Когато връзката е съюзна, най-често срещаните съединителни съюзи са и (с битово-диалектните му разновидности та, па) нито-нито, не-нито. Например: Търкулнало се гърнато, та си намерило захлупката; Направи добро, па го хвърли в морето. Двоният съюз нито-нито в отрицателно изречение играе роля на отрицателна частица за усилване, и на съюз за изброяване на действия и явления. Чрез него се отрича действието в простите изречения. Например: Нито на богатство се радвай, нито от сиромашя се плаши.; Ни пъдпъдък се обаждаше, ни чучулига пееше над главата ми.; Полумерките не освобждават нито от приятели, нито пък някога са създавали приятели.; нито ме слана ослани, нито ме пожар пожари.; Андрешко нито име вече подикваше, нито махаше с камшика над тях.

Често между простите изречения в състава на сложно съчинено съединително изречение може да има и смесена (съюзна и безсъюзна) връзка. Например: Чичо Митуш дойде още по-близо, тя се промъкна между него и зида и избяга на другия край. Стоян се раздвижи предпазливо, изкачи са тихо на брега и подаде глава.

СЛОЖНО СЪЧИНЕНО РАЗДЕЛИТЕЛНО. Сложно съчинено изречиние, при което отделните прости разкриват изреждане наявления или последователната има смяна и означават сходни, възможни или взаимно изключващи се действия, се нарича разделително. Поради това съотношение между простите изречения сложните разделителните се наричат още съотносителни. Връзките между простите изречения се осъществяват чрез разделителните съюзи или, или-или, дали-или, ту-ту. Например:

• За изражение на сходния явления: Дали ще е дъждец дребен, или ще е бурястрашна.; Дали ти пушка дотегна, или ти пътя омръзна, или ти старост похлопа.
• За последавателна смяна на действия: Крайналията ту мълчеше, ту приказваше оживено. Очите й ту се отварят, ту се затварят.; Двамата конници стояха там и ту се губеха в мрека, ту излизаха на светло.
• За взаимно изключващи се действия: Или аз не видя добре, или моят приятел се е изменил много.; Това училище или ще процъфти още повече, или ще пропадне.; Той се виеше или се свиваше на кълбо, или пък се мяташе от едно място на друго.

СЛОЖНО СЪЧИНЕНО ПРОТИВОПОЛЖНО. Сложно съчинето изречение, при което второто по място просто изречение се противопостява или съпостявя по смисъл на първото, се нарича противоположни. Поради тези отношения между простите изречения сложните разделителните се наричат още противопоставителни. Връзките между, простите изречения са портивоположни съюзи но, а, ала, ама, обаче.

Например: В огледалото се вижда лицето, а в приказките- сърцето.; Човек без характер се запомня лесно, но литератулни герои без характери не се помнят даже и от автора им.; Времето е заоблачено, ала инак е доста меко.; Накъса броеницата, но карамфила не хвърли.; Облечен беше бедно, но всичко у него изглеждаше напето и хубаво.; Пътечката не върви непреко, а преви голяма дъга.; Каручката е натъпкана до половина със сено, а върху семото е метната шарена черга.

СЛОЖНО СЪЧИНЕНО РАЗНОРОДНО. Сложно съчинено изречение, в което едни от простите изречения се намират в съиднителна, а други в противопоставителна или разделителна връзка, се нарича рознородно. Сложното съчинено изречение: Над узрелите житни поля трептеше синьо небе и пееха чучулиги, а от горите лъхат прохлада и мирис на здравец; се състои от три прости изречения. Първите две са свързани със съединителния съюз и второто и третото – чрез противопоставителния съюз “а”. Следователно връзката между простите изречения в състава на сложното е разнородна, както и отношението между тях.

Сложни съчинени разнородни изречения са и следните сложни изречения: Втренчи очи през отворената врата, но там беше мрак и нищо не се виждаше.; Едната беше червена и се казваше Айа (родена през май), а другата – черна, тя нямаше име.; Чичо Чутуш и слугите гледаха иззад вратника и не само се любуваха на кобилките – те наистина бяха хубави, – но и с опитно око откриваха ту една, ту друга черта от нрава им.; Долу в късната есен слънцето все още пририча денем, нощите са тихи и топли, а баканът вече е навъсил вежди, облаците пъплят ниско-ниско над самите върхове на дърветата и често превалява студен дъжд, а сутрин пада слана -  предвестник на зимата.

СЛОЖНО СЪСТАВНО ИЗРЕЧЕНИЕ. ВИДОВЕ. Сложно съставно изеречение е онова сложно изречение, което е изградено от идно относително самостойно изречение, наречено главно, и друго – подчинено, което в пълна зависимост от дума в главното. Отношението между главното и подчиненото изречение в сложно съставното е както между главна и второстепенна част в простото изречение.

Главното изречение е независимо в синтактично отношение, а подчиненото изречение се отличава с невъзможност да съществува смислово вън от структурата на сложно съставното изречение.

В структурата на сложно съставно изречение може да има повече от едно подчинено изречение, поради което се диференцират двата основни типа сложно съставно:

• С едно подчинено изречение
• С повече подчинени изречения

СЛОЖНО СЪСТАВНО С ЕДНО ПОДЧИНЕНО. ВИДОВЕ ПОДЧИНЕНИ ИЗРЕЧЕНИЯ. Според специфичните си синтактични фунции и характерните си свойства подчинените изречения в структурата на сложно съставното са :

1.Подчинено подложно.

2.Подчинено определително.

3.Подчинено сказуемноопределително.

4.Подчинено допълнително.

5.Подчинено обстоятелствно.

СЛОЖНО СЪСТАВНО С ПОДЧИНЕНО ПОДЛОЖНО ИЗРЕЧЕНИЕ. Онова подчинено изречение, което разкрива описателното подлога на главно изречение, се нарича подчинено подложно. Подчиненото подложно се открива със същия въпрос, с което се разкрива в простото изречение – кой, какво, що.

Например в изречението: Който се бои от врабците, просо не сее подчиненото изречение – който се бои от врабците – е всъщност подлогът на гравното изречение – просо не сее – разкрит описателното чрез цяло изречение. Вместо с една дума – страхливецът или боящият се от врабци – подлогът е разкрит с цяла изречение.

Подчинено подложно изречение има по-богато и разнообразно  съдържание от подлога, изразено с отделната дума или словосъчетание. То внася допълнителни отсенки на мисълта и обобщава явлението или предмета на мисълта. Подчиненото подложно се свързва с главното чрез местоименията който, кой, какво, наречията, как и съюзите че, да.

Подчиненото подложно в зависимост от място му спрямо главното изречение и връзките му с него е :

• От първи вид, ако стои ред главоното изречение и има за граматична връзка относително местоимение. Например: Който е завистлив, яде го отвътре. Който копае гроб другиму, сам пада в него. Каквото придобиеш на младост, ще ти остане до старост. Който няма воля, всичко му е невиля. Която кокошка много кряка, малко яйца носи.; който дава служба и хляб, не може да няма авторитет.; Който има уши, нека чуе.
• От втори вид, ако стои след главното изречение, има граматичните връзки че, да ,кой, какво, къде, а в главното изречение сказуемото е изразено с безличен глагол или глаголни изрази като: известно е, необходимо е, ясно е, странно е, приятно е, важно е, мъчно е, случва се, изглажда, струва ми се. Например: Изглежда, че вълчицата беше останала от глутницата.; Жалко, че няма да куснем чудесната баклава.; Известно е , че денят се поднава от сутринта.; Приятно е да гледаш морската шир.; Не е хубаво да се мъчиш.; Явно беше как от ден на ден той ставаше по-безстрашен, по-лют.; Жал ми е, че сме принудени да кажем горчива дума за един добродушен човек.

СЛОЖНО СЪСТАВНО С ПОДЧИНЕНО ОПРЕДЕЛИТЕЛНО ИЗРЕЧЕНИЕ.Сложно изречение, в състава на което подчиненото определя част от главното, изразена чрез съществителното име или чрез дума, с функция на съществително, се нарича сложно съставно с подчинено определително.

Например: Нощем от нея появяваше топла вълна, която разнасяше остра миризма на млада заленина. В структурата на това сложно съставно изречение първото изречение е главно, а второто – подчинено определителното. Това изречение е определително, защото пояснява дума от главното изречение, изразена със съществителното вълна. Подчиненото определително стои непосредствено след думата, която определя т.е. след определяемото си, отговаря на логическия въпрос Коя вълна? И се свързва с главното изречение с относителното местимение която.

Подчиненото определително изречение е онова подчинено изречение, което пояснава съществително име от главното изречение, отговаря на въпросите кой, коя, кое, кои, чий, чия, чие, чии и се свързва с главното посредством относителните местоимения който, която, което, що, какъвто, каквато, чийто, относителните наречия дето, когато и съюзите че, да.

Например: тая човешка колона се измъкваше на площада, дето (на който) в училището.; В последния миг, в мига, когато (в който) влакът бавно тръгна, една хубавелка мома скокна на стъпалото. Тоя момък гледаше бъдещето със същото доверие, с каквото старецът гледаше във вечността. Мястото на подчиненото определително в структурата на сложно съставното изречение може да е:

1.След галвното изречение – Петър отсече големия бор, който пречеше на хармана му.; След няколко минути се приближих до една малка падина, която се издигаше като тераса върху полегатия склон.; От дясната ни страна гърмяха глухо водопадите, чиито вълни се хвърляха с бяс на бързина до самите поли на планината. Старият елен поведе стадото си към високата планинска поляна, където растеше зелена и мека трева.; Конете едва лазеха въз баирчинката, зад която трабваше да се намира селото.

2. Пред главното изречение – Каквото посееш, такова ще пожънеш.; Което му е на сърце, туй му е на устата. Който се учи, той ще сполучи.

3. Разкъсва частите на главното – Народ, който глух за песни остава, глуха вечно за него е и слава.; От хиляда и повече въстаници, които се намираха на това място, само стотина се записаха в четата на Бенковски.; Големият двор, дето (в който) влязоха, беше тих.

СЛОЖНО СЪСТАВНО С ПОДЧИНЕНО СКАЗУЕМНО-ОПРЕДЕЛИТЕЛНО ИЗРЕЧЕНИЕ. Подчинено изречение, което пояснава подлога или допълнението на главното изречение чрез неговото сказуемо, се нарича сказуемноопределително.

Следователно, изречинето се нарича така, защото изпълнява функцията на сказуемно определение по отношение на част от главното изразена чрез име. Това подчинено изречение отговаря на логическите въпроси кой и какъв, зададени чрез сказуемото на гланото изречение към подлога или допълнението му. Въвежда се с подчинителните съюзи че и да и със съюзните думи (относителните и въпросителните местоимения и наречия) който, какъвто, как, кога, когато.

Сказуемноопределителните изречения биват два вида:

• Първо сказуемноопределителните изречения. Това изречения пояснява подлога на главното чрез неговото сказуемо. По начин на образуване първо сказуемноопределително изречение най-често е разширено предикативно име във вид на просто изречение Неговата задача бе пазеното на къщата, пазенето е сказуемно име изразено с отглаголно съществително. Ако разширим това сказуемно име до цяло изречение, полученото изречение е сказуемноопределително първо- Неговата работа бе да пази къщата. Или например в изречението Дървото изглеждаше все зелено и трансформация му в сложно съставно с подчинено сказуемоопределително чрез разширяване на предикатива (какво изглеждаше дървото? = все зелено) в просто изречение: Дървото изглеждаше, че е все зелено (какво изглеждаше дървото? = че е все зелено).

Подчинено сказуемноопределително първо има и в следните сложни съставни изречения: Предназначението и бурните оплодисменти е да заглушат разумните аргументи.; Тъжно е да се прибере преди време у майка си….; Та думата ми беше, че разбойникът не умира.; Първата ми мисъл беше да грабна пушката.

• Второ сказуемноопределителните изречения. Това изречение пояснява допълнение в главното изречение чрез наговото сказуемо. То е разширено във вид на просто изречение сказуемно определение към прякото допълнение, т.е. на второ сказуемно определение. Така например в простото изречение Весел ме гледат мили другари, весел е сказуемно определение на прякото допълнение, изразено с картаката местоименна форма, ме, отговаря на въпроса какъв?, поставен чрез сказуемото към прякото допълнение. Ако това сказуемно определение разширим до цяло изречение, това изречение ще бъде сказуемноопределително второ – Че съм весел, ме гледат мили другари.

Подчинено сказуемноопределително второ има и в следните сложни съставни изречения: Никоя порядъчна пчела не чака съвет от дървеницата как да събира мед.; Друго го видели, че си тръгнал пръв.; Забелязах дядо си да чете вестника.

СЛОЖНО СЪСТАВНО С ПОДЧИНЕНО ДОПЪЛНИТЕЛНО ИЗРЕЧЕНИЕ. В ПРОСТО ИЗРЕЧЕНИЕ Студентите очакваха идването на сесията има разширена второстепенна част и тя е в служба на пряко допълнение – идването на сесията. Прякото допълнение откриваме с въпроса какво (що) зададен към сказуемото.

Това допълнение, което пояснява сказуемото и означава предмет, засегнат пряко от глаголното действие, може да се разшири в цяло изречение. Така простото изречение ще се трансформира в сложно съставно с подчинено допълнително – Студентите очакваха да дойде сесията.

Следователно подчинено допълнително е онова подчинено изречение, което пояснява скауемото в главното и изпълнява спрямо него служба на допълнение. Това подчинено изречение се открива с въпросите какво и що и се свързва с главното черз подчинителните съюзи че, да и въпросителните местоимения, наречия и частици.

По форма и по смислово съдържание подчинените допълнителни изречения биват:

1.Разказни. Те се свързват с главното чрез съюзите че, да. Например: Виждате, че задачата на таю чета ще бъде една от най-трудните.; Лисицата разбра, че бе попаднала в примка.

2.Въпросителни. Тези подчинени допълнителни изречения имат характер на непреки или косвени въпроси към главното. Те нямат въпросителна интонация и не са въпросителни изречения по начин на изказване. Те са въпросителни по форма, защото в състава им има въпросителна дума. Този вид допълнителни изречения се свързват с главното:

1)чрез въпросителни местоимения кой (кого, кому) какъв, чий;

2)чрез въпросителни наречия – къде, кога, как ,защо, колко;

3)чрез въпросителни частици дали, ли. Например: Аз не зная защо съм на този свят роден/ не попитах защо ще имура.

В структурата на сложното съставно мястото на подчиненото допълнително изречение може да бъде:

1.Най-често след главното изречение, например:Чуй как стене гора и шума.; Знаеше камо, че Пауна е роднина на Сяро Барутчията.; Майка му никога не узна къде е самотният му гроб.; Райчо разбра, че мястото е блатисто.; Тя се зачуди какво да прави сега.; Няма ли да я упрекнат, че е потъпкала паметта на Стойка?

2.Много рядко, когато е нужно да се подчертае по-силно смисълът му, е пред главното изречение, например: Къде им е гробът днес никой не знай.

3.Между частите на главоното се среща изключително рядко и то преди всичко в стихотворната реч, например: Втори път, че съм поет, ви вече отговарям.

СЛОЖНО СЪСТАВНО С ПОДЧИНЕНО ОБСТОЯТЕЛСТВЕНО ИЗРЕЧЕНИЕ. В просто изречение На изпита Ана мълчеше има само една второстепенна част и тя е в служба на обстоятелствено пояснение за време – на изпита. Откриваме я с въпроса кога, зададено към сказуемото. Това обстоятелство, което пояснява сказуемото и означава времето на глаголното действие, може да се разшири в цяло изречение. Ако развием това обстоятелство в цяло изречение, ще получим подчинено обстоятелство в цяло изречение, ще получим подчинено обстоятелствено изречение за време. Така простото изречение ще се трансформира в сложно съставно с подчинено обстоятелствено за време – Кога я изпитваха, Ана мълчеше. Следователно подчинено обстоятелствено е онова подчинено изречение, което пояснява сказуемото в главното откъм време, място, начин, цел, количество.

Подчиненото обстоятелствено изречение се открива с въпросите къде, кога, как, защо, с каква цел, поради каква причина, свързва се с главното чрез подчинителни съюзи и местоименни наречия.

Подчинените обстоятелствени изречения невинаги могат да разглеждат като развити в цяло изречение обстоятелствени пояснения. Виж например подчинение обстоятелствени в сложните съставни изречения: 1) Той се спря тъкмо, там, откъдето започваше пътеката; 2)Тя се зарадва, както от дълго време не беше се радвала. Двете подчинети изречения разкриват обстоятелството, при което се осъществява глаголното действие на главното изречение, в случая – мястото (1) и начина (2). Те обикновено заместват (2) или се подчиняват (1) на конкретно обстоятелствено пояснение в главното изречение.

Според характера на подчинителната връзка и вида на обстоятелството, което разкриват, подчинените обстоятелствени изречения биват: 1) за време; 2)за място; 3) за начин; 4) за цел; 5) за причина; 6) за условие; 7)за количество; 8) за следствие.

ПОДЧИНЕНО ОБСТОЯТЕЛСТВЕНО ЗА ВРЕМЕ. Подчиненото изречение, което пояснава кога се върши действието, означено чрез сказуемото на главното, се нарича обстоятелствено за време. Действието в подчиненото изречение може да настъпи:

1)преди явлението, за което се говори в главното изречение, например Преди да дойде в управлението, Досьо се отби при временния председател на общинския съвет.; Когато гръм удари, как ехото заглъхва.

2)едновременно с явлението, за което се говори в главното изречение, например: Щом Нейчо се показа на вратата навън, вятърът го забрупи по лицето;

3)след явлението, за което се говори в главното изречение, например: Ще пуснат езерото, когато настане суша.; Ще се яви на изпит, след като се подготви.

Подчиненото обстоятелствено за време се открива с логически въпроси кога (докога, откога), колко време, които се задават съм сказуемото на главното. За връзки главното и подчиненото изречение служат относителните наречия когато, докога, докато, като ,след като, щом, откак, преди да. Мястото на подчиненото обстоятелствено за време може да бъде:

1.Пред главното изречение , например: Като се обърна към въоръжените юнаци, Бенковски пламенно заговори. Когато навлязоха на пет-шест километра е морето, лодката се плъзна с опънато платно към устието на голямата река.; Докато Айа бягаше насам-натам, черната кобилка оставаше по-спокойна, по-сдържана.; От как умря Стойко, той не беше й продумвал за друго, освен за работа.

2.След главното изречение, например: Как ще изкара тя тук, в тази проклета къща, докато направят година на Стойка?.; Всички с въздишка устремяват очи нагоре, гдето между големите дървета се губят няколко сенки.

3.Между частите на главното, например: В същия миг, когато тя прилепи челото си на пода, откъм манастира се зачу кротък звън на камбана.; И всякога, когато посещавам селото ни, не забравям да се поклоня на два мили гроба – майчиния и Белчония.

ПОДЧИНЕНО ОБСТОЯТЕЛСТВЕНО ЗАМЯСТО. Това подчинено обстоятелствано изречение показва мястото, където се извършва глаголното действие, означено чрез сказуемото в главното изречение. Подчиненото обстоятелствено за място се открива с логическия въпрос къде, който се зедева към сказуемото на главното. За връзки между главното и подчиненото изречение служат относителните наречия където, гдето, дето, откъдето, накъдето. Мястото на подчинено обстоятелствено за място може да бъде:

1.Пред главното изречение, например: Дето има съгласие, там и куршумът по вода плава.; Къде седне, там и остане.; Де няма жена, намя и къща.

2.След главното изречение, например: Тя ще лети там, където е нуждо нейното присъствие.; Един прозорец светеше долу, където калугерските килии.

3.Между частите на главното, например: Тя ще лети там, където дунавските ръкави изливат мътната си вода в морето, се появи синкав димов стълбец.

ПОДЧИНЕНО ОБСТОЯТЕЛСТВЕНО ЗА НАЧИН И СРаВНЕНИЕ. Това изречение разкрива начина, по който се извършва действието, означено от сказуемото в главното изречение. То отговаря на въпросите как (по какъв начин) и се свързват с главното изречение чрез съюзите и съюзните думи както, като , като че, като че ли, сякаш, без да. Подчиненото обстоятелствено за начин може да стои:

1.След главното, например – Медта ехтеше, като че стенеше. Звукът се мяташе в низината, сякаш търсеше място за почивка.; Те нехайно и омърлушено влачеха каруцата, сякаш не чуваха.; Дълго време те още вярвяхя, без да продумат.; Най- важната ни задача ще бъде да действаме така, че да смутим неприятеля още в началото на борбата.

2.Пред главното, например: Без да отговори нещо, Гроздан го измерваше само с поглед.; Без да спира той отговаряше на всички въпроси едно и също.

3.Между частите на главното, например: Тя го погледна загрижено, както никога до сега не беше гледала, но и тревожно, умислено.

ПОДЧИНЕНО ОБСТОЯТЕЛСТВЕНО ЗА ЦЕЛ. Това подчинено изречение посочва с каква цел се извършва действието изразено чрез сказуемото в главното изречение. Подчиненото обстоятелствено за цел  отговаря на логическите въпроси защо ( за какво, с каква цел) и се свързва с главното изречение чрез съюзите за да, да , та да.

Например: Накарай мързеливия на работа, та да те научи на ум.; Някои учат право, за да криволичат в живота.; Дядо Славе, иди да насечеш от гората едно дърво, че да наръшкам огън в къщи.; Тя се мяташе от ъгъл на ъгъл, търсейки отвор да се измъкне.; Тая каруца селянинът беше оставил, за да дойде при него.

С ПОДЧИНЕНО ОБСТОЯТЕЛСТВЕНО ЗА ПРИЧИНА. Подчинено обстоятелствено изречение, което разкрива причината за действието, изразено чрез сказуемото в главното изречение, се нарича обстоятелствено за причина. Отговаря на въпросите защо (за какво, по каква причина) и се свързва с главното изречение, чрез съюза че, понеже или чрез съюзните думи защото, тъй като, затуй че. Подчиненото обстоятелствено може да стои:

1.След главното, например: Не бързай толкоз, Белчо, че Сивушка не може като тебе.; В казармата го обикнаха , защото беше хубавец.; Не отидох на кино, тъй като закъснях;

2.Пред главното, например: Леността се движи тъй бавно всики път, че бедността все успява да я настигне.; Хитростта е като дребна монета – с нея не може да се купи много нещо.; Като питаш, право ще ти кажа.; Понеже беше ерген, той жевееше още при тях.

ПОДЧИНЕНО ОБСТОЯТЕЛСТВЕНО ЗА УСЛОВИЕ. Подчиненото изречение, което пояснява при какви условия ще настъпи дейтвието, означено със сказуемото на главното изречение, са нарича обстоятелствено за условие. Отговаря на логическия въпрос при какво условие. Свързва се с главното изречение чрез съюзите ако, да, ли. Подчиненото обстоятелствено за условие може да стои:

1.Пред главното изречение, например: ако гониш два заека, не можеш хвана ни един.; Да би мирно седяло, не би чудо видяло.; Когато истинската  любов същестува някъде, нищо не може да я скрие.; Ако е мъдър, ще постъпи правилно.

2.След главното, например: Колко би загубила българската столица от красотата на панорамата си, ако да нямаше Витоша.; Двете най-лесни за изговаряне думи “ДА” и “НЕ” изискват нашите най-дълбоки размишления, когато ги произнасяме.

ПОДЧИНЕНО ОБСТОЯТЕЛСТВЕНОТО ЗА КОЛИЧЕСТВО И СТЕПЕН. Подчиненото обстоятелствено изречение, което показва  количеството на глаголното действие в главното изречение и отговоря на логическите въпроси колко (колко пъти, в каква степен). Свързва се с главното изречение чрез съюзните думи колкото, доколкото, отколкото. Подчиненото обстоятелствено за количество и степен може да стои:

1.След главното изречение, например: Пари ще ти дам, колкото искаш.; Но Лепо по-лесно ще влезе в гроба, отколкото да се раздели с нея.

2.Пред главното изречение, например: Колкото ми се пада, ще си я взема.; Доколкото имам отношение към поставения въпрос, ще се опитам да отговоря.

ПОДЧИНЕНО ОБСТОЯТЕЛСТВЕНО ЗА СЛЕДСТВИЕ (ПОСЛЕДИЦА И ЗАКЛЮЧЕНИЕ). Това подчинено изречение разкрива явление или мисъл, която  произтича като последица от цялото съдържание на главното изречение. Свързва се с главното изречение, което обикновено съдържа причината, чрез съюзите че, така че, тъй че, затова, затуй, поради това, поради което, ето защо, следователно, прочее. Най-често се разпознава по смисъл или се търси с логическите въпроси: защо, вследствие на какво.

Например: човек не позволява нищо на себеподобните си, поради което е изнамерил законите. Щом той не може, следователно и другите не трябва.; Бях много наблизо, затова можех да наблюдавам добре.; Но тая пламенна изповед тъй малко отговаряше на истината, че по всички маси наоколо гръмна смях.; Водата е тъй бистра, че камъчетата се броят по дъното.

 



Каква е подчертаната дума/словъсъчетания в изречението (въпр. 1-5)

 

1. Тя излезе страхотен човек!

а) съставно именно сказуемо

б) съставно глаголно сказуемо

в) сказуемно определение

 

2. Аз трябваше да взема това решение!

а) съставно именно сказуемо

б) съставно глаголно сказуемо

в) сказуемно определение

 

3. Видях я да ходи умърлушена

а) съставно именно сказуемо

б) съставно глаголно сказуемо

в) сказуемно определение

 

4. Съдията изглеждаше разтреперен и уплашен.

а) съставно именно сказуемо

б) съставно глаголно сказуемо

в) сказуемно определение

5. Беше ужасен ден!

а) съставно именно сказуемо

б) съставно глаголно сказуемо

в) сказуемно определение

 

6. Кое е правилното подчертаване на сказуемно определение?

а)

б)   ~~~~~~~~

в)  ~~~~~~~~~

 

7. Кое изречение отговаря на схемата от фигура 1?

3

2

а) Книгата, която седеше на полицата, беше чисто нова и

фигура 1

1

сякаш крещеше „Прочети ме!”

б) Книгата беше чисто нова, когато седеше на полицата,

и сякаш крещеше „Прочети ме!”

в) Книгата беше чисто нова, когато сеше на полицата,

която бе боядисана в кафяво.

 

8. Определете изречението:

Компютърът беше поставен върху бялото бюро, което наскоро купихме, и работеше на пълни обороти.

а) сложно съставно с подчинено определително

б) сложно съчинено противоположно

в) сложно смесено

 

9. Подчертай верния тип подчинено изречение за конкретното изречение:

Момичето влезе в стаята, където беше директорката.

Сложно съставно с подчинено определително/обстоятелствено/допълнително.

 

1.Поправи  грежките .Препиши  текста .

Живял  някога   мъдър  и  щедър  цар .  Веднаж    душал  дубър   мумак .  Поискал

от   царя   да  го  взиме  вав  вуискатъ   си .

По  време  на  тежак  буи  мумакът  се   пруявил   кату  ловак  и   хръбар  вуин .

2.Запишете   противоположните  думи  на  дадените .

висок  – нисък – ниски

лек –

дълбок –

лош –

голям –

сух –

дебел –

дребен –

3.Запишете  в  редовете  след   всяко  изречение   думата  ,,да,,или,,не,, .

Българската  азбука  има  тридесет  букви . 

Гласните  в българския  език  са  пет . 

Буква  я винаги  означава  два   звука .

Буква  щ винаги  означава  два   звука .

Можем  да  пренесем  част   от  думата   орел на  нов  ред .  

В  думата  треньор броят  на  звуковете  е  равен   на    брая   на  буквите .

4.Редактирайте   изреченията .

Лет  скува  риката.

Аз  убичам   мет.

Навън  времето  е  чудестно.

Заичето  се  сфря в  едно  храсче.

Човек  се  учи  дукато  ежив.

Свиткавица  светна   за   мик.

Светослаф  купи  чер  мулиф.

Моята  родина  и  кръсивъ.

5.Подреди  думите  в  правилен  ред .

Рано се  училище  Живко  върна .

.

Е  хитра  лисица .

.

От  кога  училище  прибра  се .

.

6.Колко  звучни  и  колко  беззвучни  съгласни  има  в  думата  шоколадче .

а) 3 звучни , 2 беззвучни .

б) 2 звучни , 3 беззвучни .

в) 1 звучна , 4 беззвучни .

7.Как да  пренеса  думата  правилно :

a) оле-ли-я;

б) оле-лия;

в) о-ле-лия;

8.При  преразказ .

а) правим  разказ  по  наблюдение  и  преживяно ;

б) предаваме  със  свой  думи  чужд  текст ;

в) променяме  историята ;

1. 9. Игра

сд  или  зд .                                         тб или тд

ружение                                  фу ол

рач                                           о аденост

равец                                       о олям

елка                                         о рана

равеняк                                  баск ол

обляване                                о авам

равей                                      о ор

 

1. Слято, полуслято и разделно писане.

 

1.1. Слято писане.

-         Слято се пишат сложни думи, които имат главна и подчинена основа, свързани чрез съединителните гласни -о-, -е-, -и- или направо (зъбОтехник, двегодишен).

-         Слято се пишат сложни съществителни, в които подчинена основа могат да бъдат различни части на речта – прилагателни, числителни, наречия и т.н. Главното ударение е върху главната основа (новодомец, водоизточник).

-         Слято се пишат сложни съществителни, в които подчинената основа е от чужд произход като авио-, мото-, мини-, макси-, астро-, анархо-, био-, контра-, космо-, диско-, микро-, макро-, теле-, ултра-, фото-, ретро-, психо- и подобни (ултразвук, мотокрос, агроклимат).

-         Слято се пишат сложни съществителни, в които главната основа са съчетанията -графия, -логия, -метрия и т.н. (морфология, телеметрия).

-         Слято се пишат и съществителни, образувани от повелителна форма на глагола и съществително име (развейпрах, стърчиопашка).

-         Слято се пишат чужди буквени съкращения, употребявани като нарицателни съществителни имена, в които се назовават чуждите имена на буквите (джиесем, диджей). Но когато чужди буквени съкращения се употребяват като собствени имена, те се пишат разделено и чуждите названия на буквите започват с главна буква ( Си Ен Ен, Би Си Си).

-         Слято се пишат прилагателни (качествени и относителни), в които които подчинената основа е наречие като горе-, долу-, крайно-, общо-, и др. ( крайноляв, общопознат). Но когато такива съчетания не се приемат като смислово единство, те се пишат разделно ( жизнено важен, изключително силен).

-         Сложни прилагателни, които са образувани от сложни съществителни (със слято или полуслято писане), се пишат слято (военнопленнически, кандидатстудентски).

-         Слято се пишат прилагателни имена, образувани от съчетания на прилагателно и съществително, които се пишат разделно (научнопопулярен, източноправославен).

-         Слято се пишат прилагателни, образувани от съставни географски названия – планини, морета, градове и др. ( старопланински, черноморски, горнооряховски).

-         Слято и с малка буква се пишат прилагателни имена на -ски, когато са образувани от собствени имена (лично + фамилно име , име + бай, бачо и подобни) и означават качество ( иванвазовски патос, кралимарковска сила). Но прилагателни притежателни имена на -ов, -ев, образувани от съчетания на лично и фамилно име  ( или на две равностойни имена), се пишат полуслято и с главна буква на всяка съставка ( Иван-Вазова поема, Крали-Марков кон). Когато са имена на селища, те се пишат разделно и с главна буква на всяка съставна  част ( Генерал Тошево, Граф Игнатиево).

-         Слято се пишат прилагателни, образувани от съчетание на числително име (бройно или редно) и съществително име ( петгодишен, едноминутен). Но ако в числителното име на съчетанието се среща съюзът и, образуваното прилагателно се изписва с отделни думи, т.е. разделено (двадесет и четири часов).

-         Слято се пишат наречия, които са образувани от предлог + наречие (в + дясно = вдясно, за + винаги = завинаги).

-         Слято се пишат наречия, образувани от предлог + съществително име, което не се променя ( в + същност = всъщност, при + зори = призори).

-         Слято се пишат наречия, образувани от предлог + съществително име в стара падежна форма ( в + купом = вкупом, на + яве = наяве).

-         Слято се пишат наречия, образувани с отрицателната частица не и друго наречие, които имат противоположно значение на значението на първото наречие (невинаги, неведнъж).

-         Слято се пишат предлози, образувани от предлог + наречие или от предлог + съществително име в основна или стара падежна форма ( извън, оттатък).

-         Слято се пишат предлози, образувани от два предлога и означаващи смислова цялост (докъм, насред, измежду)

-         Слято се пишат съюзите, образувани от предлог + наречие, предлог + местоимение и др. ( откакто, доколкото).

-         Отрицателната частица ни- се пише слято със следващата местоименна форма ( никой, николко).

-         Отрицателната частица не- се пише слято със следващата дума, когато:

А. думата е съществително, прилагателно или наречие и се образува нова дума с противоположно значение ( нещастие, неверен);

Б. думата е причастие (сегашно деятелно причастие на -ещ, -ащ, -ящ; минало свършено деятелно причастие на -л и страдателно причастие на -и, -т) и образува нова дума с противоположно значение ( незнаещ, необут). Но когато следващата дума е глагол, деепричастие (завършва на -ейки, -айки) и минало несвършено деятелно причастие, отрицателната частица не се пише разделено ( не ходя, не ходел);

В. не- е неразделна част от думата, т.е. думата или формата не се употребява без нея.

-         Отрицателната частица не в състава на представката недо- се пише слято със следходната дума (недовиждам, недокоснал).

 

1.2. Полуслято писане.

 

Полуслято се пишат сложни съществителни имена, сложни прилагателни имена, фразеологизми и др.

-         Полуслято се пишат сложни съществителни имена, съставени от две съществителни, второто от които може да се членува (кандидат-студент, заместник-директор). Но ако при членуване се изменя първото съществително име, двете части на сложното съществително се пишат разделно (къща музей, писателят фантаст). Когато към сложното съществително, което се пише полуслято, се добави трета дума, тя се пише раздено( заместник министър-председател). При съкратен запис на сложните имена се запазва дефиксът (зам.-директор).

-         Полуслято се пишат собствени имена, съставени от две собствени имена ( Жан-Мишел). Но не се пише тире, когато в думата са вложени и други смислови отношения (Иван Асен Втори).

-         Полуслято се пишат прилагателни имена, образувани от качествени или относителни прилагателни в равноправно смислово отношение, т.е. между тях може да се постави съюзът и ( аудио-визуален урок).

-         Полуслято се пишат фразеологизирани съчетания от две качествени прилагателни, образувани чрез повтаряне на едното прилагателно или чрез добавяне на второ прилагателно с близко или противоположно значение (бит-пребит, пиян-залян).

-         Полуслято се пишат сложни прилагателни имена, образувани от полуслято изписвани сложни съществителни, чиито съставни части са в равноправни смислови отношения, т.е. между тях може да се постави съюзът и (зидаро-мазачески).

-         Полуслято се пишат сложни числителни имена, образувани от два числителя, с които се отбелязва приблизително количество (пет-шест книги).

-         Полуслято се пишат сложни наречия, образувани от две повелителни слаголни форми ( иди-дойди, кажи-речи).

-         Полуслято се пишат думи, образувани с частиците еди-, що-, току-, -годе и подобни (еди-кой, що-годе).

-         Полуслято се пишат сложни междуметия, образувани от две или повече повтарящи се или равноправни в смислово отношение междуметия ( бау-бау, тик-так). Удължените местометия се отбелязват с повторение на гласната в тях (мууу, яаааа).

-         Съчетания от две сложни съществителни с еднаква втора част могат да се изписват като еднаквата част от първото сложно съществително се изпусна и на нейно място се пише тире (електрокари и мотокари = електро- и мотокари).

-         Когато съчетанията от две сложни думи с еднаква втора част образуват нова сложна дума, втората част на първата дума се изпуска, а първата й част се пише полуслято с втората сложна дума ( автоклуб и мотоклуб = авто-мото клуб).

 

1.3.Разделно писане.

 

-         Разделно се пишат географски имена, образувани от прилагателно и съществително собствено име (Бели Осъм, Велико търново).

-         Разделно се пишат географски имена, както и имена на празници, образувани от прилагателно или числено редно име и съществително нарицателно име ( Бели извор, Черно море).

-         Разделно се пише съчетание от две съществителни, второто от които е неразширено приложение и не се членува (държава собственик, мач реванш). Някои съчетания се пишат разделно независимо от граматичната изменяемост или неизменяемост на съставящите ги думи (водещ предаване, командващ флота).

-         Разделно се пишат съставните съюзи (без да, тъй като, въпреки че).

-         Разделно се пишат съставните числителни имена – бройни и редни (двадесет и шест).

 

 

2. Употреба на малка и главна буква.

 

Главната буква се пише в началото на текст  или изречение и след точка, удивителен знак, въпросителен знак или многоточие   които бележат края на предходното изречение. Ако въпросителният или удивителният знак се отнасят за отделна дума в изречението, след тях се пише малка буква. Ако многоточнието не бележи край на изречението, след него се пише малка буква.

-         Главна буква се пише след обръщение в писма, заявления, жалби, молби и др. документи, ако текстът продължава на нов ред, независимо от предшестващите препинателни знаци.Ако след обръщението стои запетая, след нея се пише малка буква, когато изречението продължава на същия ред. Ако след обръщението стои удивителен знак, винаги се пише главна буква, независимо дали текстът продължава на същия ред или на нов ред. Ако в обръщението или при адресиране се включват звания, титли, степени, длъжности и т.н., които са без име и се състоят от една дума, те се пишат с главна буква ( Уважаеми г-н Президент). Но ако званията, титлите, длъжностите и т.н. са употребени без име и включват повече от една дума, с главна буква се пише само първата дума ( Уважаеми г-н Заместник-министър). Ако в обръщението или при адресиране след званията, титлите, длъжностите и т.н. има име, те се пишат с малка буква.

-         Етикетната фраза в края на молба, писмо, заявление и т.н. се пише с главна буква ( С уважение… ).

-         Вежливата форма на обръщение, изразена с формите на личните и притежателните местоиметия за 2л. мн. ч. (Ви, Вас, Ваш) се пише с главна буква.

-         В началото на рубрика при изброяване след двоеточие, както и в началото на всеки член, се пише главна буква, ако те са самостоятелна и завършена цялост (напр. Изречение, устойчиво словосъчетание и др.), независимо дали отделеният член се обозначава с цифра, буква (главна или малка) или по друг начин (тире и др.). В останалите случаи могат да се пишат както главни така и малки букви. Ако рубриката или членът на изброяването продължава след двоеточие на същия ред, се пише малка буква.  В смесен тип рубрики всеки член започва с главна буква.

-         Подзаглавие се пише с главна буква.

-         Текст под заглавие, сочещ литературен вид или жанр се пише с главна буква.

-         Обозначенията фигура, схема, илюстрация, диаграма или друг текст към неезиков илюстративен материал се пишат с главна буква ( Схема 5). Текстът за попълване на графа започва с главна буква.

-         Наименованието на учебна дисциплина и оценките, означени с думи – отличен, мн. добър и т.н. се пишат с малка буква, когато са в свързан текст и с главна, когато са в несвързан (Бълг. ез. -  Отличен).

-         В несвързан текст с главна буква се изписват имена, презимена, фамилии, но когато собственото име се употребява като нарицателно, за да изрази преносно или друго значение, то се пише с малка буква.

-         Прякори, прозвища и псевдоними, добили значение на собствени имена, се пишат с главна буква.

-         Нарицателни имена, които са приложени към собствени имена на известни личности или на литературни герои и се възприемат като част от името, се пишат с главна буква (Баба Тонка, Крали Марко).

-         Имената на литературни герои (български или чужди, худежествени или традиционни, хора или животни и т.н.), състоящи се от две или повече думи, се пишат с две главни букви (Мечо Пух, Кума Лиса).

-         Названия, които са словосъчетания, се пишат с една главна буква само в началото, ако второто име не е собствено (Сивия орел, Белия зъб). Но ако названието е съставно словосъчетание, съдържащо собствено име, то се пише с две или повече главни букви ( Пипи Дългото чорапче).

-         Когато форми за множествено число от собствени и фамилни имена на -овци, -ови, -еви, -ини, -ци, -и се употребяват като лични, бащини и фамилни имена, те се пишат с главна буква (Ивановци, Марии) . Когато тези форми се използват за означаване на качества на лицето, чието е изходното собствено име, те се пишат с малки букви (Те били големи колумбовци ).

-         Прилагателните за принадлежност на -ов, -ев, -ин, получени от собствени имена, се пишат с главна буква (Ботева чета, Ахилесова пета). Ако тези прилагателни се употребяват в преносно значение или като елементи на фразеологично съчетание, те се пишат с малка буква.

-         Прилагателни на -ски, получени от собствени имена, които влизат като първа част на сложни названия, се пишат с главна буква (Охридско езеро). Но ако тези прилагателни се употребяват за качествена характеристика или за произход, те се пишат с малка буква.

-         Географските имена на континенти, океани, реки, морета, планини, местности и др. се пишат с главни букви. Нарицателните имена в състава на географски названия се пишат с малка буква ( Тихи океан, Черни връх).

-         Имената на държави, градове и селища се пишат с главна буква. Имената на улици, булеварди, площади, квартали и жилищни комплекси се пишат с главна буква и се ограждат в кавички, освен когато са в адреси на писма, колети, формуляри и др.

-         Имената на учебни заведения и техните подразделения, институти, организации, учреждения, предприятия, политически и административни единици, се пишат с начална главна буква. Когато вместо цялото собствено име се използва само една част от него, тази част се пише също с начална главна буква, освен когато означават нарицателно име. (Брат ми учи в Университета( = Софийския университет ), но Цял живот уча в университета на живота.)

-         Сложните наименования със съставка дом, клуб, ден, дворец се пишат с главна буква, когато означават индивидуален обект. Но когато тези думи са в състава на съчетание, означаващо нарицателно име, това съчетание се пише с малка буква.

-         Когато в сложните наименования има собствено име, те се пишат с начална главна буква и главна буква на собственото име (Радио София). Ако наименованието съдържа нарицателно съществително и числително име след него, предадено с цифри, съществителното име се пише с главна буква (Театър 199). Ако цифрата е пред съществителното нарицателно име, то се пише с малка буква (33 гимназия). Ако числителното име е първа съставна част на името, то се пише с начална главна буква, а съществителното нарицателно с малка буква ( Пети конгрес).

-         Имената на вестници, списания, книги, произведения на изкуството и др. се пишат с начална главна буква и се ограждат с кавички ( „Под игото“).

-         Имената на важни исторически, политически и обществени събития се пишат с главна буква, а ако са сложни наименования – с начална главна буква ( Възраждане и Български възраждане) . Но ако се употребяват като нарицателни имена или с преносно значение, те се пишат с малка буква. Ако тези събития са индивидуализирани чрез посочване на датата на събитието, те се пишат с малка буква ( руско-турската война от 1878г.; Руско-турската освободителна война).

-         Думите, които означават посоките на света и дните на седмицата се пишат с малка буква. Но прилагателните, образувани от думите на географските посоки, се пишат с главна буква, ако са в състава на сложно наименование на държава, област, местност и т.н. ( Северна Корея). Ако думите изток, запад, север, юг са съставна част на название, те се пишат с малка буква (Далечния изток).

-         Наименованията на планети, съзвездия, космически обекти се пишат с начална главна буква, когато се употребяват като астрономически понятия, но когато са употребени като съществителни нарицателни, думите земя, слънце, луна, космос, се пишат с малка буква ( Жената падна на земята.).

-         Имената на богове, пророци, митични същества и герои, религиозни и други празници се пишат с главна буква.

-         Съществителни нарицателни, с които се означават персонифицирани понятия, същества или лица в литературни или други произведения, се пишат с главна буква.

-         Абревиатурите се пишат с главни букви.

-         Имената на сорт, вид, порода, марка, тип, и др. се пишат в кавички и с главна буква, когато се употребяват с преходно нарицателно съществително (бира „Астика“). Ако имената са широко известни и се употребяват като нарицателни, те се пишат с малка буква.

-         Чужди собствени имена и названия се пишат с главна буква.Членните форми и предлози в средата на имената се пишат с малка буква (Леонардо да Винчи). Употребени само с фамилното име, те се пишат с главни букви.

 

 

3. Пунктуация

 

3.1. Запетая в простото изречение.

-         Запетаята в простото изречение може да бъде редяща ( между еднородни части – подлози, допълнения, определения и т.н.), или ограждаща  ( на обособени части, вмтнати думи или изрази, обръщения, частици, междуметия). Запетаята между еднородни части се пише , когато тези части се използват без употребата на съюзи, но нееднородните определения не се разделят със запетая.

-         Запетая се пише пред единичен противопоставителен съюз като а, но, ала, ами, обаче, само (че), дори (и), даже (и), който свързва еднородните части.

-         Запетая се пише пред единичен или повтарящ се (но не съотносителен) съединителен съюз та (и), че (и), па между еднородните части.

-         Запетая се пише пред еднократно употребен съюз или като поясняващ (може да се замести със съюзите тоест и сиреч) и свързващ две названия на едно и също нещо, както и след обособеното второ название.

-         Запетая се пише пред втория и пред всеки следващ повтарящ се съюз като и…и, ни…ни, нито…нито, или…или, ту…ту, кое…кое и др. (Срещат се хора и гладни, и голи, и боси). Но когато относителните съюзи са след еднородната част, запетая се пише след тях ( Рано ли, късно ли, не се знае кога точно).

-         Запетая се пише пред втората част (съюз) на съюзите дали… или, ли… или.

-         Запетая се пише пред втората част на двойни съотносителни съюзи като колкото… толкова, толкова… колкото, както… така и, не само… но и и др.

-         Запетая се пише пред съюза отколкото, когато пред него в изречението има изразена сравнителна степен на прилагателно, наречие и др.

-         Запетая се пише и между повтарящи се еднородни части, които се изговарят с пауза помежду им, но когато двете повторени думи са наречия, които се изговарят като една сложна дума, между тях се пише малко тире.

 

3.2. Запетая при обособени части.

-         Обособени части могат да бъдат определения, приложения, обстоятелствени пояснения и др. Запетая се пише от двете страни на обособената част, ако е в средата на изречението, след обособената част, ако е в началото на изречението, пред обособената част, ако е в края на изречението. Обособените части могат да се ограждат и с тирета, за да се отделят графично по-ясно.  Когато при две обстоятелствени пояснения второто конкретизира първото, то се обособява и се отделя със запетаи.

-         Когато при две обстоятелствени пояснения второто изразява сравнение, то се отделя със запетаи.

-         Когато обстоятелственото пояснение стои в началото на изречението и е разширено, то се обособява и се отделя със запетаи. Но ако обстоятелственото пояснение не е разширено, не се отделя със запетая.

-         Когато приложението се въвежда с като и негово определяемо (думата пред него) има друго определение, приложението се обособява и се огражда със запетая. Ако пред определяемото на приложението няма друго определение, прилпжението не се отделя със запетаи.

-         Когато обособената част се въвежда със съюза както и, пред него се пише запетая. Когато обособената част, въведена с както и, само допълва подлога и има вметнат характер, запетая се пише и след обособената част. Когато обособената част, въведена с както и, функционира и като предлог, сказуемото се съгласува и с нея и не се пише втора запетая.

-         Когато обособената част се въвежда с и то, при това, сякаш, наместо, вместо, освен и др., тя се огражда от двете среани със запетаи.

 

3.3. Запетая при вметнати части – думи или изрази.

Вметнатите части изразяват някакво добавено, странично значение. Когато вметнатите части са въвеждащи думи или изрази като например, навярно, очевидно, всъщност, следователно, значи, верочно, според мене, по мое мнение, може би, за жалост, за съжаление, по всяка вероятност, по такъв начин, като че ли и др. , те не се отделят със запетая.

-         Когато сякаш, като че ли, като че, значи, очевидно, следователно и т.н. въвеждат обособени части, пред тях се пише запетая.

-         Наречията действително, естествено и наистина в началото на изречението се отделят със запетая (Естествено, неговата реакция е емоционална).

-         Когато вметнатите части са глаголни изрази като разбира се, надявам се, да кажем, струва ми се, тъй да се каже, доколкото зная, мисля и др., те се отделят със запетаи.

-         Когато вметнатите части изразяват противопоставяне – напротив, обратно, от една страна, от друга страна и др., се отделят със запетаи.

 

3.4. Запетая при обръщения, частици и междуметия.

Обръщенията са особен вид вметнати думи, чрез които говорещият осъществява контакт с адресата.

-         Запетая се пише от двете страни на обръщението, ако то е в средата на изречението, след обръщението, ако то е в началото на изречението, пред обръщението, ако то е в края на изречението.

-         Ако пред обръщението има частица, тя се отделя със запетаи от двете страни. Ако частицата стои след обръщението, запетая се пише само след нея, защото в този случай частицата е част от обръщението. Въпросителната частица нали се отделя със запетая от предхорната  дума, само ако тя е в края на изречението. Във всички останали случаи тя не се отделя със запетаи.

-         Когато междуметието не е самостойно изказване, се огражда със запетаи ако е в средата на изречението. Ако е в началото, се отделя със запетаи след него, а ако е в края запетаята се поставя пред него.

 

3.5. Запетая в сложното изречение.

 

Сложното изречение е съставено от две или повече прости изречения.

-         Когато простото изречение е в средата на сложното изречение, то се отделя от двете страни със запетаи, ако съюзната връзка не забранява.

-         Когато простото изречение е в началото на сложното, запетая се пише в края му, ако съюзната връзка  не забранява. Ако простото изречение в състава на сложното разкъсва друго просто изречение, то се отделя със запетаи от двете страни.

-         Когато простите изречения са свързани безсъюзно, те се отделят със запетаи.

-         Когато простите изречения са свързани със съчинителни съюзи а, но, обаче, ала, та, па, ама, пък и др., запетая се пише пред съюзите.

-         Пред подчинителните съюзни връзки само че, като, докато, дето, вместо да, макар да, преди да, без да, за да, щом, когато, където, колкото, защото, който, чийто и др., се пише запетая.

-         Когато съюзната връзка не е една дума ( например при условие че, при положение че, по причина че, тъй както и др. ), запетая се пише само пред първата дума на връзката. Ако съюзът че въвежда подчинено определително изречение, пред него се пише запетая, независимо че може да е в съчетания като под предлог, че…, при условие, че…, при положение, че…,че…., в случай, че…. и т.н. Ако наречията така и тъй от съставните съюзи така че, тъй че и тъй както се отнасят към главното изречение, запетая се пише пред че и както. Не се пише запетая, ако двете изречения са свързани с еднократно употребени съюзи и, или и да. Но ако пред и свършва подчинено изречение, там се пише запетая. Ако пред и стои обособена или вметната част на изречението, там също се пише запетая. Ако изреченията са свързани с повторителни съюзи и…и, или..или, ту…ту, нито…нито, било…било, хем…хем и др. запетая се пише пред втория съюз (Те и пият, и пеят.). Ако изреченията са съподчинени и са свързани със съюза да, те се разделят със запетая.

-         Пред съюза да, който свързва последователно подчинени изречения, не се пише запетая. Ако съюзът да има значение на ако или на за да, пред него се пише запетая.

-         Ако пред съюза да стои членувано съществително име или съществително, придружено с показателно местоимение (този, тази, тези, това, оня, онзи, онова), пред да се пише запетая.

-         Не се пише запетая между два последователни съюза, ако първият е едносричен и няма собствено ударение. Но когато първият съюз е многосричен, двата съюза се разделят със запетая.

-         Не се пише запетая пред подчиненото изречение, ако пред съюзната дума има уточняващо наречие като едва, чак, само, даже, именно, тъкмо, дълго, малко, много или отрицателната частича не.

-         Не се пише запетая пред подчинените изречения, които са косвен въпрос, т.е. възката е въпросителна дума (местоимение или частица) като кой, коя, кое, кои, чий, чия, чие, чии, къде, кога, как какво, ли, дали и др. Ако подчиненото въпросително изречение, въведено с въпросително местоимение или частица, стои в началото на сложното изречение, след него се пише запетая.

-         Не се отделят със запетая устоичиви съчетания, които изпълняват служба на подчинени изречения и са свързани с относителни или въпросителни местоимения и наречия ( какъвто и да е, когато и да е, който и да е, който искате, кой знае, каквото трябва, където и да си, колкото е възможно и т.н.)

-         Не се пише запетая пред подчинено допълнително изречение, въведено с относителни местоимения и наречия (който, каквото, когото, където и др.). Когато тези местоимения въвеждат подчинено определително изречение, пред тях се пише запетая.

-         Запетая се пише при цифрово означаване на времето в часове, минути и секунди.

-         Запетая се пише при означаване на десетични дроби.

Запетая се пише за отделяне на място от дата.